Излезе от печат стихосбирката "Мед и пелин" на русенската поетеса Сийка Савова.

Книгата включва стихове, писани през последните 30 години. Произведенията са подредени в четири раздела: "Мед и пелин", "Импресии", "Живот – недопитата чаша на времето" и "Молитва".
Сийка Савова е родена на 24 февруари 1943 г. в с. Табачка, Русенска област. Работила е в отдел за Физиотерапия и рехабилитация в ОРБ – Русе. Член е на русенското дружество на писателите „Светлоструй” и на Съюза на свободните писатели в България.
Публикувала е свои лирически произведения в регионалната и столична преса.
Пише есета, фейлетони, детски стихове и приказки. Нейни драматични творби са излъчвани по радио„Христо Ботев”. Автор е на сценария „Етюд с чайка”, филмиран от русенския отдел на БНТ. Участва в литературни сборници на здравните работници и в изданията на ССП – Русе: „Крайречни гласове” (2016),„Дунавски съзвездия” (2018), „Молитва” (2019), „Любов без измерения” (2022), „Надежда за всички” (2024).
Нейни стихотворения са включени в антологията „Бяла – 2003 г.”, а приказките ѝ са поместени в алманаха „Присъствие” (1995), в който е отличена с първо място.
Има издадени две книги: стихосбирката „Поличба” (1995) и книжката с детски стихове „Поточе” (1996).

Мед и пелин

Капка дъжд – жива вода –
от елова клонка отпила,
с устни-мед и пелин
те опивам.
В слънчови извори къпана
грейвам иконно чиста.
Докосвам те слънчева –
от изконния грях
пречистена!...

***
Сънувай ме!
Към тебе тичам
по росата.
Сънувай слънчевите зайчета
в косата ми.
Сънувай устните ми пеперудени.
Сънувай ме по-истинска
от другата!
Целувай ме по-истински
от другия!

***
КОГАТО спи светът.
Когато с теб сме двама.
Когато птиците приспят
отново песента си бяла.
Когато – влюбена – Луната
пътеката си дотъкава.
Когато в обич кипнала
към теб се втурна
и пак
и пак
се преоткрием,
молитвата си не към Бог –
към теб отправям!...

Докосване

Над църквицата бяла
слънцето на залез
слиза.
Под погледите на светците
очите ти повикаха очите ми...
И двама с теб –
изтръгнати от ветровете,
между земята и небето –
аз – придошла река,
ти – огън вечен,
в молитва сляхме две души...
И двама грешници!
Докоснаха се пламъчетата
на свещите!
Октомври дълго чака лятото
за среща...

Лято

Щурчета докосват струните
на лунните си цигулки.
Спят в шепите на вятър
жита и макове.
Тича река тънкокръста –
бърза за някъде...
Песен на медни звънци. Лунна пътека.;
Искрите – нощни пеперуди – заспиват.
Край смълчания огън дреме надеждата.
В укротената жарава
търся живо въгленче –
звездна сълза!...

Молитва

Пресъхна реката!
С напукани устни земята дъжд моли!
Господи!
Развържи дъждоносеца облак!
Дай на земята дъжд,
на житото – клас,
на класа – зърно,
на детелината четирилистна – цвят!
Птица да пие роса тичинкова.
Дай на птицата песен!
За птицата се моля, Господи!...

***

Животът ми – шарена черга
затъкана от времето!
За пролет младост втъкало.
За лято – житни ръкойки.
За есен – болка и песен.
Среброто в косите реди,
пътеката снежна тъче,
тъче, дотъкава времето…
Тъче, дотъкава!...



Из стихосбирката „Мед и пелин”
ISBN 978-619-7463-22-4
© Мед и пелин, поезия, 2024 г.
© Сийка Савова, автор, 2024 г.
Художник на корицата – Сийка Савова
Редактор – Надежда Радева

Информация: Надежда Радева, Русе, 21 август 2024 г.

https://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/759-siika-savova