Така всъщност е озаглавена новата поетична книга на русенския поет и писател Йордан Василев. Тя съдържа в седем части над 120 лирични творби. Предисловието в книгата е на поетесата, писателката и издателката Габриела Цанева. Представяме го тук.

***

ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА – „ПО БОЖИЯ ПЪТ“ НА ЙОРДАН ВАСИЛЕВ

 

Не за първи път чета поезията на Йордан Василев.

Не за първи път стиховете му провокират у мен противоречиви мисли и усещания.

Без съмнение – талантлив творец в оня, почти сакрален смисъл на думата. Може би, защото с думите си повежда читателя по спиралата, която тръгва от Любовта и стига до Божественото.

И ако можем да разгледаме тези две точки като два полюса, като въплъщение на единството и антагонизма на земното и небесното, на греха и опрощението, на плътта и нетленното, може би ще постигнем авторовото просветление и ще разберем по-добре посланието както на цялостното му творчество (поезия и белетристика), така и конкретно на настоящата стихосбирка.

Композиционно, най-новата поетична книга на Йордан Василев е изградена от седем части: „Любовно“, „Опера“, „С очакване“, „Реквием“, „Любов като напръстник“, „След края на света“, „Моята вяра“.

Това „разделяне“, донякъде, е условно, тъй като стихосбирката е жанрово единна, а посланието звучи като изповед. И все пак, в тази изповед откриваме и пътя, и целта, и съмненията, и откровението.

При първи прочит може да се направи прибързаното заключение, че всяка част има свой самостоятелен живот, подчинен и определен до голяма степен на заглавието ѝ.

Но всъщност, с всяко стихотворение от книгата авторът споделя своето любовно послание и любовта пропива цялата стихосбирка. С право можем да кажем, че „По Божия път“ Йордан Василев върви, за да отправи към читателя своя вик за любов, своя вик от любов и възхвала на любовта във всичките ѝ форми – приета и изстрадана с всичките ѝ щастливи и нещастни развръзки, с цялата ѝ ефимерност и пълнота. Във всяко следващо стихотворение търсим авторовия отговор на въпросите, които и сами си задаваме – за смисъла на човешкия живот, за онова, което оставяме след себе си, за щастието и удовлетворението, за свободата на избора и съдбата. Цялата стихосбирка е и един реквием за опустошените ни души, за обществото, което се опитвахме да изградим с вяра и надежда в по-доброто бъдеще на света, но което ни ограби и вярата, и надеждата, и мечтите.

Не мога да не спомена началните краткостишия, които ме заплениха със своята изчистеност и естетика, която рядко може да се намери у поет, неизкушен от хайку, или други форми на източната философия и култура:

надежда

Ухаят розовите пръсти на пролетта –

песен на пчели.

или

магия

Снегът по дърветата стана на цветчета –

ухае пролетта.

или

възраждане

Хладен залез в пролетната вечер,

щъкаща риба.

Но това пролетно настроение е измамно, както измамен е животът в ранната ни младост. След която осъзнаваме или научаваме, че животът е сцена… Театър? Опера?!

Втората част, „Опера“, не е нова за читателя. Много от творбите в нея са включени и в друга поетична книга на Йордан Василев - „Стихове в червено и черно“, издание на Съюза на свободните писатели и публикувана като е-книга на платформата за електронни книги e-library.gabriell-e-lit.com през 2021 г.

Още първото стихотворение, „Предпремиерно“, ни дава очертанията на онова, което ще прочетем – „опери /сапунени опери /кръвосмешения /извращения /любов“ – но не само. Дава ни очертанията и на онова, което ще ни провокира към размисъл за едни от най-съществените теми на живота във всичките му измерения. От ежедневната битийност, през архетипните категории до основните общофилософски проблеми. Тук ще намерим поетичните образи-интерпретации на персонажи като Мария-Магдалена, Юда, Петър, Антигона, Терсит, Едип, Прометей – с цялата им проблемна натовареност. Без съмнение, проличава доброто познаване на автора както на християнското учение, така и на древногръцката митология и литература, които, от своя страна, са основополагащи и градят устоите на съвременното общество, което до голяма степен е плод именно на тези две философско-митологични, естетически, религиозни и култури традиции.

Но не това е най-важното.

Можем да се насладим на поетичното майсторство на Йордан Василев и в стихотворенията, които са спойката, изграждаща основната тъкан на този раздел; онова море, в което плуват цитираните по-горе фрагменти. Те могат да бъдат възприемани и като своеобразно „интермецо“, изградени върху контраста на очаквано и действителност. Не мога да отмина стихотворението с малко подвеждащо заглавие („Един Паисий“), в което, без намек за Паисий, само с няколко словесни щриха авторът рисува потресаващата картина на днешното българско битие:

Българийо кърмилница

на стари и нови диктатури

страшни

жестоки

груби

примати

отдали се на Сатана

и останали без мозък

няма по-нещастна от Тебе

……………

Родино

не зная съдбата Ти

но днес тя е трагична

Основите са положени. Животът, такъв, какъвто е – пулсира и неговият ритъм ни убива. Освен ако не искаме нещо друго, нещо повече – възвисяване.

Очакваме ли исканото? Или го търсим. Стремим ли се към намереното?! И как? Молим се да ни бъде дадено, или го вземаме – ако можем. И какво можем да дадем – в замяна.

Така идва третата част, „В очакване“, идва „Искрата“ на осъзнаването:

ти си това

което ми липсва

ние сме двете половини

които постоянно се търсят

и са щастливи когато са заедно

 

Можем да говорим много за очакването и разминаването с очакваното. В този раздел авторът разгръща слоевете на разочарованието и болката, но тук са и кълновете на откритието, което иска да сподели – корените на вярата и любовта, които могат да ни изведат от кръговрата на житейските пропадания в ада на земята.

бавно гори свещта на моя живот

и аз искам друга свещ да запаля

нуждая се от теб любима моя

Или:

светът се върти

защото се обичаме

слънцето дава светлина

защото е дело на любящо сърце

Вселената се движи

защото Бог е любов

Или:

любовта е топлата стая във зимната вечер

и светлината на звездите в небето

……………

любовта е победата над смъртта

и допирът със вечността

 

След допира до вечността можем естествено да стигнем до „Реквием“.

Този раздел е тематично разнообразен и отново, напук, любовта тържествува. Ще цитирам откъси само от две стихотворения:

Въжделение

идва смъртта

по монокини

съблазнително потракваща с косата

и аз като на всичко готов любовник

ще я приема

И

Есенен блян

в пролетта на живота си

как жадувах за любов

………….

…....останах сам

сега

в есента на живота

аз искам кестените да цъфнат пак

Тук трябва да спрем за миг, преди да продължим.

Петата и шестата части – „Любов като напръстник“ и „След края на света“ бих нарекла поеми, изградени от краткостишия. Кратките поетични форми, както споменах вече, не липсват и в останалите части на стихосбирката. Без да разпокъсват основната тъкан, създадена от стихотворенията в свободен стих, те дават една динамика на чувствата, една по-ярка образност и по-категорична оценка на света около нас и вътре в нас.

В тези два раздела-поеми, обаче, те са градивните елементи на цялото.

Особено място за разбирането на тази поетична книга и мястото ѝ в цялостния творчески път на Йордан Василев има последната част – „Моята вяра“.

В нея е заключена и есенцията на стихосбирката, като в динамика можем да проследим и авторовото послание – а именно – съвместимост на несъвместимостите… Защото вярата и съмнението не се изключват; защото това е пътят на Разума, който води до Спасението, което ние избираме.

Силно впечатление ми направи предпоследното стихотворение, „Избор“, което цитирам в цялост, за да онагледя най-добре онова „ако“, което ми даде ключа за достигането до дълбините на философските дилеми и разбирането на поетичния свят на Йордан Василев:

Ако тук търпим тръни и бодили,

ако тук отбягваме цветята на греха,

ако тук се въздържаме от зло,

но отричаме Бога,

ние сме за оплакване.

Но ако има Бог

и Му служим,

ако тук сме войници

на нашия Господ,

ни чакат нетленни тела,

мир и радост в райската градина

и вечност,

която никой календар не може да обхване.

Ти,

читателю,

какво си избра?,

защото аз си избрах второто.

 

И може би точно този текст ми даде разковничето за разбирането не само на тази най-нова поетична книга на Йордан Василев, а и на цялото му поетично и белетристично творчество. Моят избор не е авторовият избор, моят отговор е друг – но пътищата ни към търсене на отговорите за вечните истини вървят успоредно и често се припокриват, защото, вървейки по тях, ние ценим едни и същи стойности, които се изразяват в поезията и красотата на миговете, от които е съставен животът.

Габриела Цанева

 

***

СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ КНИГАТА НА ЙОРДАН ВАСИЛЕВ

 

 

НАСТРОЕНИЕ

Птичите песни са обгърнати
в светлина.

ПОЖАР

в този пълен с асфалт град
растеш като цвете
с нежна снага
и дълги изящни крака
ако беше от стъкло
щеше да се строшиш
но ти игриво разхождаш
тези два стълба от сладост
кадифения ти глас
и бисерната ти усмивка
разтварят моето сърце
в небето две звезди ще се сблъскат
и от светлия им пожар
ще се роди любовта.

ВРЕМЕТО НА ТРЕПЕТИТЕ

реката се протяга в руслото си
слънцето напича гърба ѝ
и настава времето
на горещините в нашите сърца
господарят на небето залязва
и мостът на въздишките
се изпълва с двойки
които гледат небето
звездите се съединяват две по две
и се сливат в щастието
наречено любов

МЕЧТАТЕЛНА ВЕЧЕР

нагнетява се въздухът атлетично
за кобилки се надбягваме със пощурели кончета
разгонени девойки ни подлудяват
във страстното искане за капка любов
тя обичта е въздушна крепост
ефирно изчезва за бичетата без фантазия
и ни трябват стълби до небето
за да превземем честно
сърцата на любимите
а какво му трябва на човек
мила дума
искрящ поглед
топло отношение
и благодатен разговор
даващ надежда
но това е ордьовъра
и не се задоволяваме със трохите
а ние сме гладни
за мечтаната любов

БИТКАТА

животът е две жени
майката миналото
любимата бъдещето
и когато миналото се загуби
къщата на живота
остава без един прозорец
любима
на топлината на твоите длани
се надявам
животът да победи
във вековната битка със смъртта

ПАРАДОКС

беше мъглив есенен ден
той не обещаваше кой знае какво
но няколко любовни думи вечерта
превърнаха есента във пролет
скъпа
ти си нежна хризантема
кокиче предвещаващо пролет
майска роза с Божествен аромат
ти стопли самотното ми сърце
и аз цяла вечност ще помня
кратките ти реплики
не мога без тебе Любов

ЛЮБОВТА

Любима,
ти си тъй красива:
от буйната ти коса,
през овала на гърдите ти,
до благодатния ти скут.
Ти ми се кълнеш във любов и вярност
и аз те обичам.
Така ли ни обича Бог?

АРИЯ НА КАЗАНОВА

аз кавалер съм

на рапирата и на нощта

жените се влюбваха във мен

а не аз във тях

аз мъжки ги защитавах

и те ме уважаваха

но случи се обратното

жена

загоряла от морския бриз

с очи като маслини

покори сърцето ми

и нещастно бродех

нощ след нощ

само да я зърна

и да удавя мъката си

във вино бича кръв

за първи път

съм обязден и опитомен

но щастлив

защото любовта е огън

изпояждащ гръдта

и лудост

да бъдеш зависим

от една жокейка

аз съм от онези жребци

които за една любовна нощ

на сутринта

жертват главите си

 

АРИЯ НА ЕДИП

бях юноша

и оракулът предрече

че ще се оженя за моята майка

от тогава упорито отказвах

да спя със жена

но ето

часът дойде

и се ожених за прекрасна

дама

на средна възраст

всичко беше наред

тя роди

и

о ужас

тя се оказа моята майка

аз си избодох очите

и с дъщеря ми

сестра ми

бродим по света

за да разказваме

как тъмните сили

натикват човека

във боклука

във тинята

във тресавището

и колкото повече риташ

толкова по-зле

и дано да не стана като Ахасфер

нека умра

 

АРИЯ НА ПРОМЕТЕЙ

аз се подиграх

с властимащите

откраднах им огъня на истината

и щедро го раздадох на хората

и както в тъмното

бухалът мрази светулката

и я кълве

така и мен ме поканиха на един пир

напиха ме

и ме оковаха

и ето сега

аз съм разпънат със вериги

и орел ми кълве черния дроб

и със страдание изкупвам

своето волномислие

волнодумство

и волнодействие

за тиранина

няма нищо по-зло

от тази тройка

и по-плашещо

от жаравата на свободата

докато нейните въглени са още живи

все някога ще избуят във огън

ще изгорят трона на тиранията

и камък на камък

няма да остане

от храма на мракобесието

 

ВЪЖДЕЛЕНИЕ

идва смъртта
по монокини
съблазнително потракваща с косата
и аз като на всичко готов любовник
ще я приема
гробът ще бъде хладен и влажен
но какво пък
вече ще съм мъртъв
с онова сладострастно желание
за край на мъките
всеки ден е за мен усилие
вълци грабители и кръвопийци
са ме обкръжили
а аз съм беззащитно агънце
и като Христос ще викна
свърши се

Йордан Василев

https://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/24-iordan-vasilev