В навечерието на Великден излезе от печат второто издание на разказите на Наталия Бояджиева „Лицата на Филипините“ – с нова корица, отново дело на дъщерята на авторката – художничката Емилия Бояджиева – Пеева; и с цветни снимки.

Разказите на Наталия Бояджиева са земни и истински, и в същото време с някакво неуловимо вълшебство. Акцентите в тях са два, както е и в първата ѝ книга за Китай „Светлина от Изтока“. Единият е насочен към жените, техния живот и вътрешен свят – чувства, възприятия, желания и идеи. Читателят се чувства увлечен в непринудено оживен разговор за необятните, непознати територии на филипинската душа, за личността и съзнанието. На техните тайни, скрити зад пласта на една особена поетичност, писателката - антрополог по интуиция и призвание - е посветила талант и усилия.

В същото време ние следваме нашата чувствителна и дръзка водачка, с която се изкачваме уверено по стръмните планински пътеки на Кордилера – до селата на ифугао и висящите ковчези на Сагада, по склоновете на вулкана Пинатубо и до върха на Ангоно със скалните му рисунки от древността. Посрещаме заедно Великден в многомилионна Манила, сред самобичуващите се фанатици, навлизаме и в джунглата - дома на аета...

„Всяко изследване е свързано с много трудности“ – е казал Цицерон. Лично проверено от Наталия Бояджиева и напълно достоверно. Но трудностите могат да бъдат и сладки, особено когато авторът е антрополог по интуиция и призвание.

Този, който има знания, но не ги прилага, прилича на човек, който оре земята, но не хвърля в нея семена. А от семената, посети в тази книга, са поникнали ярките цветя на далечната, но вече не чужда, а близка и позната филипинска земя и нейните хора.

Ревю: Издателство „Ерове“

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/1108-2021-07-08-15-31-02